В древен Рим е съществувал определен стил поезия: поема, съставена от други поеми. За патрициите е било удоволствие и забава да различават поемите в поемата. Било демонстрация на познание и пъргав ум. За съжаление този стил не е оцелял до наши дни.

И така, преминавайки през векове философия ми се ще и аз да кажа една-две думи. Защо ли? Защото ние сме джуджета, стъпили на раменете на гиганти. Всяка наша идея е формирана по един или друг начин от векове история.

Ние се виждаме като модерни индивиди-стъпваме гордо по структурите, създадени от поколения преди нас и не мислим много-много.  Кой ли се сеща, че демокрация е имало още в древна Гърция? Ние сме възрастните. Епохите преди нас са все още дечица-ние сме възрастните и знаещите, по-мъдрите. Можем да гледаме в миналото единствено  с любопитство и снизхождение. Ние гледаме към бъдещето, напред и нагоре. Смело сме отхвърлили идеята за религия-тя е ненужен инструмент на дечицата. Все пак сме възрастни, а кой възрастен вярва в Дядо Коледа?

Да, но… оказва се, че освен религията май сме отхвърлили и знанието. Религията трябва да се занимава с въпросите за морала. За тези, които са невежи е добре религията да им задава ценности и морал. Да, но в днешно време кой би се определил за невеж? И кой говори за морал?

Ние сме джуджета, стъпили на раменете на гиганти. С ума и въображението си можем да излезем дори от клетката на собственото си аз. Е да, ама ако няма ум и въображение? Пък и за какво ми е да излизам от собствената си клетка? Сега е модерно да си стоиш в клетката, да я оглеждаш, декорираш, да трупаш и събираш. Току- да погледнеш завистливо към нечия чужда. И накрая доволно да се изтупаш, да се огледаш и да кажеш: брех, каква хубава клетка си имам! Лесно е да отхвърлим религията като играчка за дечицата, но не всеки е готов да прегърне своя разум. А още по-малко своето въображение. А за чуждите дума да не става.

Тук не бих могла да говоря за масовото невежество, би било проява на недопустим идиотизъм. Плебс винаги е съществувал. Невежеството винаги е било масово явление. Индивидуалните искрици на гениалност са тези, които движат човечеството. Техните съзвездия образуват човешката история. Не, тук не говоря за невежеството, не говоря за глупостта-тя съпътства човечеството от най-дълбока древност. Говоря за липсата на морал, за липсата на съдник.

Ние сме джуджета стъпили на раменете на гиганти.

21 век. Дискотека. Чалга. Някъде след полунощ. Всички принцеси са Пепеляшки- някоя е и без обувка. А принцовете-пеят като жаби в блато.  

Няма нужда да описвам ситуацията. Всеки знае, а който не-може сам да провери. Всяка дискотека ще свърши работа. И така, ще възразите- е какво толкоз? То бардаци винаги е имало, мъжете винаги са си били мъже, такива гледки е имало от край време. Спор няма. Имало е. Но го е имало и другото-жените и мъжете, които са имали морал и ценности. Масово. Масово е съществувала мисълта за Бог. За този, който следи и който знае, този, който ще съди. Защото какво прави един необразован невеж, когато е освободен от всички морални окови? 

Ще оставя този въпрос без отговор. Философът трябва да плати цената на истината. Той е пеперуда, която се стреми към огъня, в който ще изгори.

И така, за патрициите-забавлявайте се.